Маклауд Ganj е оживен градче сгушено високо в северната част на Индия, в подножието на Хималаите. Въпреки широко убеждение, че в родния град на Негово Светейшество 14-ия Далай Лама е Дарамсала, той всъщност този прекрасен малък град, който е дома си в изгнание. Тъй като Културната революция в Тибет хиляди тибетци са предприели рискованото пътуване над Хималаите за безопасното убежище, които този град осигурява. В тибетската култура е толкова силна, че тук вече има псевдоним "Little Lhasa".

Летях в Gaggalairport който е кратък път с такси от Маклауд Ganj къде се незабавно посрещнати от върховете и дъната на величествената гама Хималаите. Веднага копнеж е роден, за да получите по-нагоре, за да видите пълната красота на това, което беше на оферти от този невероятен пейзаж. Няколко дни след началото на пътуването научих на дълго и мъчително пътуване, че може да се направи в един ден, която да осигурява ви прекрасен отблизо и лично оглед на заснежените върхове бях видял в далечината.

Въоръжени с вода, закуски и много слоеве дрехи тръгнахме седмица по-късно да се изкачи до това място, което е по-известно сред местните хора като "Triund". Веднага групата ни на два стана една група от седем и пет местни кучета реши да ни придружи през целия път до върха. Нещо ни каза, че това е техният начин да се гарантира ежедневно хранене или два от много нищо неподозиращи туристи, които са лесно поразен от това колко сладки са. И техните скъп начин ни бе издърпана там с най-добрите от тях! Два часа след началото на изкачването спряхме някои местни хора да попитам тях ще е много по-далеч. The блясък в очите им, придружени от подиграва на смеха потвърди бяхме много далече, където искахме да бъдем и трябваше да се стегне, ако искахме да стигнете до екрана бяхме чули толкова много за.

В деня, имам по-горещо и по-горещо, изкачването има стръмен и по-опасно, тъй като ние се оказахме тъкане около и до ръба на планината с нищо друго освен една привидно безкрайна спад до правото ни да се уверите, ние продължавахме да ни фокус. В един момент ние се обърнахме един ъгъл и можеше да види пътя прекратяване и ликвидация пътя си нагоре и извън нея, които в един момент направи краката ни болят, че малко повече. Три четвърти път до върха, въпреки че ние не го знаеше по това време, се натъкнахме на малка къща с магазин за хранителни стоки, напитки и красиви сурови кристали с права кройка от планината. Той е там, че ни чатите с други катерачи, които са били Непал и е направил това изкачване редовно. Техният съвет е "бавно, бавно". Въоръжен с повече вода, допълнителни бисквити за кучета и фантастични кристали за приятелите и семейството си тръгнахме отново.

Около час и половина по-късно, ние бяхме толкова високо, че снежинките нежно, попадащи навсякъде е заменил мехури слънце и ние решихме, че трябва да сме близо! Друга бърза проверка с някои местните жители преминаващи в обратна посока потвърждава бяхме позната. Inching пътя ни до последния пас намотка излязохме в цел, която може да се опише единствено като недоверчиво! Заснежените върхове се извисяваше над нас в близкото разстояние привеждане за истински humilityat истинската силата и красотата на нашия скъп Mother Gaia. Това беше един от онези времена в живота, където сте напълно да представя на милост ние, хората са най-когато става въпрос за тук снизходителност към нас и всички вреди, които правим с нея. Могъщата сила идва от тези планини беше толкова силна, че човек може да се чувстват само уважение. Забъркваш с тези планини и няма да има само един победител ...

Що се отнася до кучетата и те ни последвано целия път обратно надолу и в края на пътуването ни изтича обратно в своите къщи!

За автора:
Lisa Tully е запален пътешественик, медитиращия и домакин турне създаване на възможности за хората да изследват себе си, тъй като те опознаването други земи чрез духовни екскурзии пътуване. Тя е домакин на Индия Медитацията Tour през октомври 2011 г., която включва обучение сесии с Негово Светейшество Далай Лама.

By Маргарет Deefholts

В юдео-християнски свят, свещеното и профанното са противоположности - на един свети, другата нецензурни; в индуизма двете понятия обявявам един в друг-неделима и вечна като космоса. Това е най-очевидна, отколкото в еротичните дърворезби храм Каджурахо в северна Индия, където духовност и чувственост, игривост и дълбочина се срещат в радостен празник на живота, енергия и страст.

Това е славно слънчево, но леко януари сутринта и храмовете са на фона на тъмносиньото небе. Туристите се групират около своите водачи, някои от тях гледат вглъбен по изрична сексуални позиции изобразени по стените, други кикот и обмен хитра намига. Моята собствена употреба, Jagdip, е сериозен млад човек и той има историята си, определяне път.

"Първоначално около 85 храмове тук са построени между 9-ти и 14-ти век, но днес само 25 оцеляват." Той жестове в поддържани ливади на сайта и граничеща цветни лехи, пълни с оранжеви невени и алени Cannas. "Ние сме в Западна група и ще посетим останалите в групата Източна малко по-късно."

Той се връща към фасадата на храма пред нас. Тя е украсена с божествени и полубожествена фигури-небесни танцьори, небесните красоти, музиканти, херувими и преди всичко, няколко любовни двойки. В един фриз, а сладострастна жена, бедрото извън тяга, изглежда закачливо нагоре към партньора си, той изглежда обожание към нея, докато вендузи един от нейните пълни и заоблени гърди в дланта му. Друга картина изобразява Trois домакинство à, и по протежение на основата на друг храм на сложно издълбани лента опасва параметър изобразяващи прикачни устройства във всеки възможен позиция.

Стоейки пред Kandriaya Махадева храма I очила в поза толкова изкривено, че ме кара да се отбележи, "Как биха могли евентуално да се забавляваш?" Позата въпросната показва мъж стои на главата му, докато възседна от жена, на чифт от тях в коитус, женската подкрепен от две небесни девици.

Jagdip си прочиства гърлото. "Да ... и това е йога поза, и е вероятно Тантра произход.

Тантра ритуали често са свързани с тъмните окултни практики, но също така е философия, която се съсредоточава върху сексуалната енергия като част от космическата кръг на повторно раждане, произтичащи от смърт и разрушение. The възбуда на чувствена страст и носи със себе си кармични пробуждане, и бог като Шива, разрушителя и отмъстителен богинята Кали, са впрегнати за чиста енергия ("Шакти") сила, която горива вселената и всичко в нея. Храмовете в цялата страна дисплея Шива-Lingams-еректирал "лингам" (фалос) залюля в "йони" (вагината), символ на мистична сила на творчеството.

Сексуалност и духовност вървеше ръка за ръка още преди храмовете в Каджурахо се оформи. Обратно в 6 век учен, Vatsyayana, който е бил (получи това!) Аскет и йоги, автор на "Кама Сутра", подробно и изрично трактат за изкуството на любовта на решения. Тази инструкция за употреба не само изброява шестдесет и четири сексуални позиции (много от тях се изисква бързина на гимнастичката и гъвкавостта на акробат), но също така и сериозно обсъжда широк спектър от философски понятия като Dharma, (добродетелен живот), Artha, (материалното благополучие) Kama (естетична и еротична удоволствие) и мокша (освобождение от цикъла на прераждане).

Индийските еротични картини отразяват скулптури, които украсяват Каджурахо. Подобно на любовни двойки на храмови фасади, картини изобразяват закръглени жени и надарени мъже гледаше нежно в очите на всяка от тях са ангажирани в сексуалната прикачни устройства. Някои картини са съчетани-две прави гореща любов в howdah кацнала на един слон, друга двойка, също се занимава, докато езда на камила!

Приблизително по същото време като Кама Сутра е написана, професионални танцьори храма, известни като Devadasis можеха да бъдат открити в храмовете в Индия. Млади девици, посветени на храма божество, са обучени като еротични танцьорки, тяхната роля е и да удоволствие покровители в храма предели с помощта на техники, описани в Кама Сутра. Temple проституцията е забранена през 1988 г., но Jagdip колебания главата му тъжно, той признава, че "тук и там тази практика все още съществува."

Индия днес в действителност, негодува с потиснатата сексуалност. Общество забранява сексуални флиртове и уредените бракове са в норма, така че много двойки никога не са очите на един друг, докато в деня на сватбата им. Те идват като девици в брачното ложе. Плътски желания скрие в сенките. Но за инхибира или срамежлив има цял един свят на сексуално воайорство - боливудски филми! В тъмните театри, аудитории отделяне на слюнка над съблазнителни, оскъдно облечени героини, тъй като те пеят, танцуват и флиртуват.

Но в света на филмите в Индия направи крачка напред. Те се върти драматични истории за човешките страсти и божественото обожание. Те говорят за универсалните емоции, те надхвърлят времето. Същите възможности се откриват еротични храмовете на Каджурахо.

Ако отидеш:

Как да стигнем: Каджурахо се намира на въздуха от Делхи
Къде да отседнете: http://www.khajuraho.org.uk/hotels/index.html
Обща информация: http://www.khajuraho.org.uk/index.html

Маргарет Deefholts е пътуване писател, както и редактор на автори на пътеписи "Tales статия синдикат и уебсайт.

от Джанет Amalia Уайнбърг

Хората мислят по различен начин в Индия, или поне така изглеждаше, докато стоях на брега на Ганг, заобиколен от шейсет милиона хиндуистки поклонници, които дойдоха на реката да се къпе. Мислех, че водата е замърсена и може да ми се гади, щях види боклук, изпражнения, и три мъртви тела в него. Те мислех, че е свята и да ги очисти от греха.

Такива поклонения, наречени Kumbha Мелас, възникват периодично в различни свещени места за къпане в Индия, но това е Maha Kumbha Мела, особено благоприятно събитие, което се случва веднъж на всеки сто четиридесет и четири години. Според легендата, на универсалните сили за добро са толкова концентрирани в този момент, че просто присъства на Мела може да пречиства много животи. Бях на климата точка в живота и е дошъл, а не да се потопи в Ганг, но за да се потопя в тази положителна реалност консенсус.

Това беше най-голямото събиране на хора, където и да е на планетата и на временна град може би един милион военни палатки бе издигнат за месец-дълго се случва. Бях лагер границата основанията Мела в анклав на 400 други западняци от Щатите.

Един ден, една група от нас, от моя лагер има път да чуят Далай лама говори. A тълпа от десетки хиляди се очаква така да тръгнем по-рано. Тъй като нашата кола влезе в Mela, ние бяха пометени в сензорна цунами. Хората навсякъде езда рикши и Land Роувърс, камили и магарета, ходене, прав, готвене, молитва, чака, спи. Групи от далечни села седна по прашните пътища. Доставчиците продават зеле, фъстъци, лук, картофи и патладжани. Жените, сушене току-що измита сарита на вятъра, развя осемнадесет-метрови знамена на цвят. Sadhus-светите мъже с бради и течащи проникващи очи-повишиха до и от Ганг. Бродели крави. Конкурентните обществени системи адрес прегорели песнопения и молитви. Дим от тор милиона готвене пожари запушена въздуха и миризмата на тамян, сандалово дърво и къри го подсладен.

The шейсет квадратни мили палатка Градът е разделен на сектори. Нямаше никакви пътни знаци, но храмове и религиозни групи имат свои собствени лагери с идентифициращи портали. Ние бяхме в такава претоварването на сетивата, че ние може би бяха минали същите портали отново и отново, преди да сме забелязали нашият шофьор ни заведе в кръг.

Обикновено, щях да си помисля: "Ние сме загубили, ние може да пропуснете на Далай лама, всичко е на водача е виновен ...." Но аз не мисля, че това, което се случва е лошо или грешно. Всъщност, аз не мисля за това на всички, тя е просто да се случи.

Когато шофьорът се скитал, аз се възхитих на забележителностите. Бях само изследва Mela пеш; като го видях с кола беше неочакван бонус. По пътя срещнахме още една загубена кола, пълен с западняците от нашия лагер. Докато шофьорите предоставят, си разменихме погледи с садху - той с неговия оранжев дхоти, остъклени червени очи и Вишну тризъбец, ние с нашето слънце шапки, тъмни очила и маратонки. В крайна сметка, с успокоителни кима, драйверите възобнови похода си.

Когато най-накрая достигна целта си, ние открихме, зрители, избиване със слухове, че Далай лама няма да се появяват. Отново, аз може да са придобили разочарован, но новият ми и странно състояние на приемане и се движат по течението все още беше с мен.

Изведнъж превозно средство изстреля на съединението. Някой извика: "Не отива на Далай лама!" Автомобилите ни свали в преследване по гореща следа. Сега, изглежда, бяхме щастливи да са придобили загубени. В противен случай, нашите шофьори ще са ни отпадна рано и ние, подобно на всички тези хора, които оставихме, би трябвало да има транспорт.

Преследването приключи в малка палатка. Имаше единадесет от нас сега, пет от колата ми и шест, включително за двама снимачен екип, от друга. Махнахме нашите обувки и влезе в палатката. Заплашителна охрана, въоръжени с Uzis ни внимателно, но нека да мине. Вътре, Далай лама бе коленичила в молитва пред олтара. Зад него, на около петдесет индианци, предимно садху "в традиционните оранжеви и охра роба, седна с кръстосани крака на рогозки. Нашите два вагона струпани в задната част на палатката.

След няколко секунди, Негово светейшество, говори тибетски, започна разглеждането на събиране чрез Hindi преводач. Хората задават въпроси той трябва да е чул безброй пъти, но той даде на всеки човек цялото си внимание и отговори с истински грижовен. Когато той свърши разговора с индианците, той се усмихна и призова да ни на английски, "Ела".

Ние затворени в около него, изумени от доброто ни състояние. Вместо да бъде част от зрители на хиляди, ние на практика е предоставена частна аудиенция. Той автографи, се засмя, говори за световен мир, и изрази задоволството си, че вижда западняци в Мела. Неговото излъчване наслада пленен всички нас.

Когато Далай лама стана да си тръгне, дузина тибетците веднага образуваха жива ограда от двете страни на пътя си към изхода. Той преминава през, като съскане на радост, като спря да се даде една брада садху е игриво влекач и друг път е по бузата, преди да тръгне.

Моите другари чакаха отвън. Колата ни не беше. Вторият вагон, включително и снимачен екип, беше изчезнал, както добре. Всички бяхме горещо и уморен и е готов да се върне в лагера ни. Имаше само един проблем: ние не знаехме къде се намира.

Ние се събраха на страна на пътя да търси такси, рикша, пони количка - нещо, което може да ни върне. За доколкото можехме да видим, на прашен път бе ограден от палатки и гъмжи от хора, но не е имало автомобили. Няма. Опитахме се да получите посоки, но тези, които попитахме, или не разбират английски или никога не е чувал за нашия лагер. Дори ако знаехме накъде да вървим, двама от членовете на нашата група са малко затруднен и не може да ходи много далеч.

Обикновено, щях да съм разтревожен и неспокоен. Но както и преди, аз не съдя какво се случва или че нещо за него, то просто се случва. Аз не знам дали е в живота Мела пречистени, но това, че е пречистване на навика си на оценка и тълкуване на всеки опит.

Седнахме на няколко кутии, удобно прибрана от страна на пътя, гледани от публиката, и зачака. Минаха пет минути. . . десет. . . петнадесет. . . . Изведнъж, един черен седан се появи! Преди всеки от нас може да помаха с него, колата изкрещя да спре пред нас.

Вратата се отвори широко и от колата слезе на лидера на групата бях отседнал с. Лидерът! Беше дошъл да се срещне с Далай лама и ни намери вместо това. Когато го информира, че Негово Светейшество е напуснал, той се върна в колата си и отпрашил, но не и преди, че ще извади мобилен телефон и призова за кола, за да ни вземе.

Бяхме замаян. Как невероятно! Как съвършен! Ние никога не би могъл да се надява за или представял такава помощ. Както чакахме колата да пристигне, някой се пошегува: "Сега всичко, което трябва, е един парад." Като по магия, шествие пълен с музика, боядисани слонове, камили, и редица след редица шествието се появи.

Ето как е била на Мела. Обикновена мислене, пълен с очаквания и преценки, изглежда отпадат и всеки разстрои Планът става приключение.

Сега, отново в редовен живота ми, имам много възможности да се разстрои, когато нещата не вървят "Добре." Автомобилни батерии умре, ключове изчезне, хората ме разочарова, аз разочаровам себе си, възможностите са безкрайни. Но това също така означава, че трябва много възможности да си спомня Мела и да видим какво се случва, колкото точно това, което се случва.

Janet Amalia Уайнбърг е бивш психолог, който е пътувал в Азия, Африка, Южна Америка и Европа. Нейни разкази са публикувани в множество литературни списания, както и в антология тя редактира, предназначена да промени негативните стереотипи на стареене (още продължава силен; Мемоари, стихотворения и разкази за велики възрастни жени, Рътлидж, 2006).